Средновековно хирургическо зрелище

Долният текст е писан и забравен из архивите ми. Помня, че го нахвърлих за няколко часа в екстатично писане. Писах го за кеф. Писах го като отговор на имейл 🙂 Днес го открих и реших, че му е време да излезе на светло.

Как двама режат майстора Фриц – онзи, с работилницата в Северната кула –, когато същият беше вече с единия крак в гроба

Средновековно хирургическо зрелище

Спонсори: майсторът на мастило, знахарят и любовницата му вещица, самият шарлатанин Фриц и онзи негов луд помощник, който прави зъбчати колела и е крастав и още много мога да кажа за него, но да не се отклоняваме

Действащи лица:

Хирургът  (Х)
Фокусничката (Ф)
сянката на момче и неговият глас
Майстор Фриц
Също и един медиен майстор, който през цялото време на зрелището зяпа в лаптопа си, отворен с гръб към публиката (за предпочитане – бял Макбук, защото ябълката много хубаво свети в мрака на сцената) Медийният майстор от време на време се заслушва в разговора и изразява спонтанно отношение с израза на лицето, бърка си в носа, гризе си ноктите и плюе отгризнатото на земята, пие кафе от чашата си, отваря кутия с доставена пица, пише нещо, разсейва се, чати си… но също се грижи и за звуковите и светлинните ефекти и това, те да се включват навреме.

Медийният майстор седи с лице към публиката на семпла офисна маса, разположена вдясно, в дъното на сцената, така че да не се натрапва, но да е добре видим и полуосветен. Виждат се кабелите, контактите.

На висок дървен нар в средата на сцената е проснато сивкаво-пепеляво тяло, вероятно на мъж, но е трудно да се разпознае в полумрака на сцената, а над него – фосфоресциращи мухи, едри като врабци и нападателни като лешояди, жужат оглушително и позамлъкват над полутрупа, стръвно го нападат. Хирургът и Фокусничката много не обръщат внимание на гадините, само от време на време Хирургът блъска някоя и друга муха с мекото на дланта си и мухата, загубила равновесие, полита към някоя от стените или към пода и се чува оглушителен шум от нейното разпльокване, а от нея оставя петно на тъмните стени. Някаква бледа лоена лампа гори на пода в близост до дървения нар.

Х: Да го изцерим! Много повече – да го възвърнем в кръга на живите. Да го изтеглим със силата на ножа, да резнем болната му кожа! Нима не е по-ясно от вечерница във бистра нощ, че сме се надвесили над тялото на клетия ни майстрор Фриц с ей точно тази цел. Петел? Петел ли чух?

Ф: Петел?! Не бе това петелски зов. Не, не беше кукуригане, то бе църчене на набучена на шиш бълха на огъня през три къщя в четвърта. Дърт е твоя слух, пропит до смърт от смърт след толкоз операции, макар и като цяло да влачиш младо тяло. Но виж го него – клетника на нара. Не може да преглътне вече даже и залъка си на попара. Да го изцерим, да, но преди това да го обърнем три път по корем и три пъти по гръб, за да му се раздвижат жизнените течности като на стар… хладилник.

Х: Каква фокусничка си ти! Мъдрица. Бих казал – магарица даже! Именно затова е посинял, защото се е залежал, превърнал се е в блато. Или пък гангрена е това?

Хирургът оглежда тялото, побутва го познаващо и малко гнусливо с пръст. Полутрупът изревава ОХХХХХХХХХХХХ

Обръщат го и го довършват почти.

Х: Гангрена, ясно. Познах я по стенанието. (обръща се към тъмното в лявата част на сцената) Момче, подайте ми наточения нож, онзи от лавицата в курника. И ярешката кожа, гърнето с лой. Мастило, две тънки сламки от сеното, но да не са пукнати, че да не изтече душата му през неволен процеп.

Ф: Гангрена? Нима това го знаем в нашето средновековно време? Прав беше – петел пропя. Повторно, чуй! Поличба е това! Три години ще вали пипер и въглен. Или нещо друго.

Момчето от тъмното: Мастилото е свършило. Да бяхме купили достатъчно от точно този майстор на мастила и багрила. (върху тъмната стена отзад на сцената се прожектират примамливи силуети на подрънкващи стъкленици) Но не е късно. Не е късно! След края на зрелището вън ще ви причака, мустакат и ведър, самият майстор на мастила с цял конски впряг с дисаги, пълни с чудотворна плътна течност, която бавно се разлива в писмо по лист или в гангрена.

От тъмното, там дето е уж момчето, долита захвърлен на сцената мръсен вързоп с останалите поискани за операцията предмети. Хирургът го развързва, клати глава и подрежда внимателно преувеличено големите предмети на разклатената масичка до “операционната маса”.

Х: Сламките набутваме в носа, за да има душата коридор да бяга, ако й стане много тясно или грозно в това проклето, болно тяло (набутва ги и те щръкват като антенки). Ярешката кожа – да си бриша в нея ножа (избърсва го). И лой – за какво ли не. (Понамазва малко от лойта по ръцете си, зад ушите; понамазва и лицето на болния, похапва от лойта, шмърка лой, суети се, пълни лампата) _към себе си): Но как да отстраня гангрена без мастило? Нали трябва първо да я оцветя. (към Фокусничката): Времето ли спомена? Какво е времето?

Ф: (вглежда се с длан над очите надалеч над публиката) Май слънчево. (звуков ефект – гръмотевица)

Х (поглежда я втрещено): Откога пък има някакво значени за хирургията дали е слънчево или пък сиви ангели трептят с криле под купола небесен?! За онова те питам… онова, което изтърси ей-така.. среднонезнамкакво си време.

Гласът на момчето от тъмния ъгъл: Помнете! Средновековие ще нарекат това, което правим ние тук сега, но по-важно е да се сдобиете и то още днес поне с чифт зъбчати колела. За здраве и за всеки случай (прожекция на стената на въртящи се зъбчати колела. Една врабчообразна муха си разбива главата с подвижното изображение и така филмът внезапно прекъсва, оставяйки на стената поредното петно)

Ф: Ах, това ли питаш? И аз не знам. Веднъж попаднах с цирка на джудже… на пътя, което беше доста смехотворно, не защото беше цялото ей тъй поразкривено (кълчи се и показва), ами говореше, че не идвало от онзи или от другий град, а от място някое си, дето никакво го нямало на халка от нашата веригата, но го имало на друга, там, където… там, когато многобройни деца, колкото бобови зърна в чувал, едно след друго се пръкнат от множество кореми и коремите, от които са излезли, отдавна са изсъхнали и са се стрили… на пепел. Пак петел, хирурге, чу ли? И джуджето още каза, че самият той е семката на ябълка, която е поникнала на дървото, което е поникнало от семката, която е била ябълка на дъвото, което е поникнало от семката на ябълка на дървото, което е поникнало от семката на… ето тази ябълка (вади една ябълка от джоба си)

Х: Шикалки небесни! Безбрежно е удивлението мое от това джудже, изкусен майстор на лъжи! Уви или добре, че никой няма да го разбере. Но в едно е прав – и гангрената е гангрената на другата гангрена, която е била гангрена на гангрената… И ние сме гангрени, но от по-висш тип, деликатни може би, но не достатъчно прозрачни, затова понякога ми се налага да отварям тялото и да надничам вътре – отвън какво се вижда? – нищо. Кожа, в най-добрия случай – мека, чиста и гладка като тихо езеро. Но с времето…

Ф (прекъсва го): Времето не е изобретено още, не дрънкай футуризми. По-късно майстор Фриц ще го излови в часовник, ако порозовее отново горкият тука труп.

Х: Часовник? Ха-ха… Разговорите с фокусничка са като на друг език. Ха-ха! Език? Това пък да не би да е онова, което расте на връхчето на мекотелото, ето на това (разчеква устата на полутрупа и оттам щръква лилавеещ, прекалено голям език, връхчето на който дими. Хирургът посочва дима.) Това са думи.

Ф: (към публиката): На мен на друго ми прилича. Но не ми се бърбори и за Фройд сега. Онова, с ябълката, ми стига. Ако и за сънищата трябва да разказвам като за предрешени магарета, оставени на вода, докато кокалите им щръкнат като зъбери, облещят се и почнат да довиждат прозрачни образи, подобни на рибки, плуващи под тънък лед. Не, грация! Мерси, аде…

Х: (замислено): Това месо… нима това е майстор Фриц? С изящните ръце и тънката пръдня, с която и дявола омайва и онзи кротичко присяда с подвита опашчица на прага. Или пък с другари на върха на една единствена игла. Нима това е този същи майстор?

Ф: Вкъщи някой да се обади и да каже – майстор Фриц ще бъде опериран от хирург и фокусничка ще му асистира. Раздайте на населението бира!

Гласът на момчето от тъмното: Ако нещо ви боли, потърсете знахаря или вещицата от горната улица. Успешно отстраняване на всякакви гангрени, лек против косопад, бяс, билки. Пуска кръв, а за най-редовните клиенти – безплатно и професионално колене на прасето за празниците. (прожекция на стената на бързо сменящи се картини на ножове, бягащи прасета, ухилени космати мъже, брадати жени, кръв, слънце… повторение на образите, все по-бързо, докато не избледнее в екранен шум и затихне)

Х: Говориш като обсебена от сто рогати. Козата ти самата!

Ф: Виж, на Фриц ръката се повдига. Дали пък не иска нещо той да ни подскаже?

Х: Дрън-дрън. Това е рефлекс. Сега ще го пречупя.

Хряс!

И му прекършва ръката, която се отчупва и остава в ръката на Хирурга. Хирургът и Фокусничката се споглеждат с лека почуда, но Х. бързо овладява нежеланата емоция и захвърля ръката през глава в тъмното на сцената.

Ф: И как сега с една ръка ще измайстори часовник? Как ще настъпи времето? Как модерността ще счупи класическото огледало, ще натроши картините и после как ще сложи шапка от 100% полиестър на Мона Лиза? Как изобщо всичкото това ще бъде, за което си струва да се говори на чаша чай? (леко объркана) За времето говоря май…

Х: Спокойно, остава му една ръка… ако оцелее, гангрена е това, не е шега. Отново петелът. Денят е вече зрял, какво му става днес? По това време…

Ф: Не разбирам защо говориш непрекъснато за времето, нима не ти е ясно, че време няма. ВРЕМЕ НЯМА! Това е само някаква измама. Заблуда на огледалата. А има ли огледала? Живак щом има, има всичко, от което да се сглоби човек, но по-добре е да се извлича злато.

Х: Да! И все пак – без мастило, как да му маркирам гангрената за рязане?

Ф: Режи го на око. Ето ножа.  (подава му огромния ръждив, груб нож) Бог ще поведе ръката ти, със затворени очи режи, че пò е лесно. (обръща се към момчето в тъмното): Момче, хвани петела и му пъхни шикалка в гърлото, да замълчи, че ни смущава, нарушава божествения ред, в системата започва да протича време и да ни отдалечава от целта. Хирург, за по-сигурно, нека да завъртим това, което е останало от Фриц, още три пъти, няма да му навреди.

Въртят го, изпукват кокали, чува се стенание, ръждивият нож проблясва. Навеждат се над него и го оперират, дърпат, бутат, подават си един на друг ножа, хвърлят парчета месо по сцената.  Полудял, петелът кукурига все по-яростно. Дървеният нар се превръща в корито или в ковчег, тялото потъва долу ниско и не се вижда вече. Избликва фонтан от кръв и златни патета плуват и подскачат по игривите струи. Мухите, големи колкото врабчета, падат удавени и вирват кореми в коритото на фонтана. През цялото време кукурига пощръклял петел на заден план и стените стават огледални, така че сцената се мултиплицира вечно. Ярко осветление.

Петелът внезапно замлъква. Хирургът и фокусничката се изправят от двете страни на фонтана, омазани в червено и черно. Хирургът си избърсва потта от челото с опакото на ръката. Фокусничката несръчно жонглира с две топки, докато ги изпусне и не ги повдига повече.

Стените вече не са огледални, а просто бели.

Х (към публиката, тържествено): Готово.

Ф (към публиката, тържествено): Направихме каквото бе по силите ни.

Момчето от тъмното: Готово. Петелът глътна шикалката!

Х (към момчето в тъмното): Глупак! Такова разхищение – от какво ще си варим сега мастило?

Ф (пророчески към публиката): Скоро и мастило няма да е нужно.

Майстор Фриц: Хопааааааа! Ей ме на (изскача бодро из фонтана като от торта, еднорък, но ухилен до уши) Оцелях! Да се захващаме за работа, че утре свършва карнавалът.

(Фанфари и подобни свирчици)

Гласът на момчето в тъмното (все по-заглъхващо): Само за две жълтици рецепта за гъсто мастило на сергията вън на изхода. Само за две жълтици… Само за …

Медийният майстор затваря лаптопа, Х, Ф и Майстор Фриц се свличат на земята като покосени. Фонтанът секва и остава само ковчегът на сцената. Медийният безделник става и тръгва да прекосява сцената. Малко преди средата се спира кратко, хвърля поглед на публиката, не казва нищо, а продължава и излиза от другата страна на сцената. Завалява на сцената и из публиката…

пипер и въглен.

КРАЙ

Бонус:

Средновековна рецепта за мастило от шикалки

Вземат се шикалки, колкото се намерят. Натрошават се на едро и се поставят върху огъня в метален плосък съд. Добавя се и малко дървено масло. Сместа се разбърква здраво и се оставя върху огъня докато се позапекат шикалките. Сетне готовата смес се изсипва в стъкленица и се долива бяло вино, до към шест пръста над нея. Добавят се също равни части арабска гума и витриол. Запушва се и се оставя да престои на слънце един ден, като се разтръсква и разклаща, колкото се може по-често. На другия ден се кипва върху огъня и се оставя да поизври, докато стане толкова гъсто мастилото, колкото ви се нрави. Най-накрая мастилото се прецежда и се затваря в стъкленица или в метален съд, но много да се внимава да не попадне прах, че той разваля хубавото черно и при    писане                прекъсва                                  линията.

Петя Хайнрих
(2010)


 

 

Дегустация

Всъщност днес трябваше да си отворя запазеното за излизането на Лима шампанско, но моят най-добър приятел в близките 2 км ни покани на дегустация на вина, които беше закупил от специална изба по Рейн миналата седмица. Похвалих му се за книгата, М. беше впечатлен, както винаги. После изпихме запасите, които може би беше предвидил за цяла година. По едно време М. каза: „Знаеш ли, трябва най-после да ме заведеш в София“. И аз отвърнах: „Хайде, ще идем есента, ще те запозная с Петранка, ще се качим на Витоша, ще направим премиера на Лима, а ти ще пиеш българско вино и ще ръкопляскаш, без да разбираш и дума. Точно 4 дена… Откога си мечтая да си заведа домашните хора и да им покажа откъде идвам.“ И после се замислих колко много се е изместило онова, което съм аз според мястото. Аз е станало тукашно. Особено когато в дъжда слязохме с Й. на нашата спирка и миришеше на точно определени дърва за камина. Ето така мирише на у дома, казах на Й. – Tочно тази миризма на улица, за която има живи свидетели. С тази влага във въздуха. С тези плочки на тротоара. Аз съм живият свидетел на това място днес, нося отговорност за неговата история, питай ме и ще ти кажа всичко – от миризмата в събота вечер до навиците на полските гълъби. Ето това е кратко изказване за Лима, родината и дома. ❤

Бубата

Днес точно в 4:55 един кос, кацнал ми над главата на покрива, изпия сложни арии за добро утро. Разбира се, че беше още тъмно като въглен навън. И си помислих в просъница как и Далай Лама беше казал, че става сутрин по това време, медитира до ранни зори и после се отдава на заниманията на един типичен Далай Лама. Вечер си ляга преди залез, към 7, без вечеря, по същото време същият кос довечера ще пее за лека нощ, обръщайки се последователно във всички посоки на света. Както се унасях в сутрешния сън, вътре върху клепачите ми се проежектираха мастилени плетеници от увивни растения, листа и цветове върху светещ фон и докато се чудех на кое листно разклонение е седнал Буда, моят безпощадно прагматичен, по човешки примитивен сън ме зави в пашкула си. 🙂 Приказка за добро утро.

Лима излезе от печат

Лима излезе от печат

Лима излезе от печат (Small Stations Press). Така изглежда през очите и майсторската ръка на Яна Левиева. На задната корица пише:

„Лима“ е модел на един тип писане: асоциативност в сюрреалистично-дадаистки дух. Весела игра на неочаквани връзки и назовавания, в които думите едва догонват асоцииращата мисъл. Интересното в тази книга е, че всичко се свързва с всичко по най-необичайни начини.

Никита Нанков

Кога казваме, че един поет е изградил свят? Когато не можем да преброим плановете, защото те постоянно се свиват и разпукват, превръщат се един в друг. „Лима“ е пример за такова брожение, граничещо с картината на разбягали се и останали по местата си същества след избухване на вулкан или царевично зърно.

Йордан Ефтимов

–-
С благодарност към Цветанка Еленкова и всички замесени. Радвам се, разбира се.

ПП: И е 120 стр. или малко повече, не помня вече 🙂

 

i_kora_lima

Карането на велосипед е…

„Възхвала на велосипеда“ от френския антрополог Marc Augé e малко вече позавехнало четиво за… ами за градовете и велосипедите, за младите и старите на колело, за ренесанса на велосипеда (е, този ренесанс беше преди около 2 десетилетия)… Има приятни моменти, а на мен ми остава следното, което сякаш обобщава и моя опит:

„Карането на велосипед е писане, често свободно или дори един вид диво писане – изживяване на автоматично писане, сюрреализъм in actu. Или обратно – то е по-скоро запланувана, детайлно изработена и систематична, почти даже експериментална медитация по пътя, вглъбено разсъждаване върху места, предварително избрани по финия вкус на просветения.“

Филми и точки

Филми, които гледах напоследък и точките, които им давам:

Moonlight – 5 от 10
La la land – 5 от 10
Children of Men (2006) – 8 от 10
Дзифт – 3 от 10
Jackie – 1 ot 10, при което едната точка е само и единствено заради Натали Портман
Хубавите дни от Аранхуез (Вим Вендърс по Хандке) – 7 от 10
Toni Erdmann – 9 oт 10
Paterson – 10 от 10, гледах го преди месеци, но не престава да ме вълнува, а Adam Driver ❤

756-и километър

756-ият километър на Рейн — днес пълноводен и потопил крайречните дървета. Дочувам детенце да казва с изненада на майка си: „Колко е широка реката!“. А тя отвръща: „Да, едно време римляните не са успели да я прекосят“.

Два стола

На терасата два стола, леко обърнати един към друг, сближаващи се. Под високата пълна луна хвърлят раздалечаващи се сенки. Толкова е светло на терасата, че мога да чета в пълното отсъствие на изкуствена светлина. Гледам градината долу – толкова много изразителни сенки. На дървета, храсти,  камъни и парапети. На хранилката за птици и ветропоказателя. Непозната сянка също.