Асансьор

Сънувах, че посещавам семейство млади архитекти, които са си обзавели жилище на странна и много малка площ. Поради липса на място тоалетната е в бивш асансьор. Влизам в тоалетната и когато искам да изляза, се оказа, че асансьорът се е качил до тавана. Отварям предпазливо вратата и се озовавам на сумрачно и неприверливо място. Хвърлям поглед наоколо и се връщам в тоалетната, която обаче няма командно табло на асансьор и е невъзможно да я подкарам надолу към жилището. Мисля си с досада за младите архитекти. Сега, извън съня, бих ги поздравила за смелото решение, но все пак преди реконструкцията да се бяха посъветвали с асансьорен техник, по дяволите.

Средновековни практики

Тази вечер в компанията имаше лекари, от които научих, че пускането на кръв все още се практикува. Сериозно ли? Да! Много се забавляваха с мен, когато им заобяснявах, че тези шарлатански практики свързам със Средновековието и конкретно с рисунка на блед страдалец с няколко мазни косъма и напукани устни; от вените излизат гротескно гладки дъги кръв и падат в съд на пода. Лекарят е в гръб и е в черни дрехи, а ако се обърне, можем да видим самия дявол.😀 Лека нощ и приятни сънища!

 

Pratique_d'une_saignée
Пускане на кръв, Среновековие, автор: неизвестен

За литературата и джапанките

Хората, които се занимават в литература, е добре да се занимават с литература. Иначе може да продават също чушки на пазара, да плетат интриги и да поправят скъсани джапанки, но това са техни други махленските занимания, които е добре да си ограничат до сергията. И ако може, моля, да не крещят. Не този, който крещи най-силно, бива най-добре чут.
В общуването с други хора е добре да не се изпуска от очи, че другият човек е друг и в неговите очи вероятно вие не сте толкова неустоимо величествен, колкото сте в своите. Дори и да говориш, говори с изначалната настройка, че питаш и се интересуваш от събеседника си. Първо уважаваш другия, а после показваш колко си красив и как те бива. Същото важи и за вашите текстове – самохвалството яде красота.
Всеки, който смята, че пише литература и се отнася към това с необходимата сериозност – („необходимата сериозност“ включва и еветуалното желание някога да редактира и публикува писаното) не публикува във фейсбук литературните си работи, въздържа се да публикува в блога си литературните си работи, въздържа се да промотира стихотворенията във всички познати му социални мрежи. Разбира се, ако се стреми към кариера на телевизонен водещ, президент, кмет или старлетка, тези мерки за въздържание не вършат добра работа. Тоталната достъпност обезценява. Беплатният обяд не е най-вкусният. Когато искам да публикувам ваше стихотворение в списанието, искам то да е извадено от дълбоката тайна, от мълчанието. Може и чифт джапанки да добавите към него.

И т. н.

За мрежите

Знаете ги мрежите за пазаруване? Или рибарските мрежи. Възел и четири нишки, всяка от които влиза в нов възел, от който тръгват четири нишки и т. н. В опростен модел човекът е възел в подобна мрежа. От мен-възела тръгват четирите нишки – две ръце, два крака, сливат се и преминават в крайниците на други хора, до центъра на техния Аз и нататък, и нататък. Наблюдавали ли сте мрежа, промяната на фигурите, ако се опъне в единия край? Ако се разсече възелът ми, ме няма – увисват нишките, сурва се празнотата. Изпадна ли от мрежата, тоест – разсече ли се личният ми възел, тази празнота не ме засяга – няма ме, че да я страдам. Най-много тежи от разсечения най-близо възел. Но тази трудност е обозрима и очаквана, с нея някак се справя човек – възможности за закърпване на мрежата. Адската, дългата, тъпата болка е тази от далечните посечени възли. Тях не ги виждаме, не подозираме колко са далеч, колко са на брой, каква е динамиката и здравината им. Микроскопични прехвърляния на тежест, косъм нарушен баланс, прокраднал се нечист тон в хармонията, едно малко прекъсване 100 възела по-нататък и ти го носиш.

Сънувах, че България е само фасадна демокрация

НО ПОЕЗИЯ

Тице Рей Норгет
за „Ателие за сънища и истории“

Сънувах, че България е само фасадна демокрация, какво прозрение!

За да се онагледи това в съня, действието се развива в огромна зала, може би университетска аула, чиято предна стената – тази, пред която застава преподавателят на пулта – е само дърворезбовано пеграждение, подобно на олтар. Паянтова стена е поизкривена и с лек ритник би рухнала. Зад стената се водят разпити, чуват се виковете и стенанията на изтезаваните. Периодично в залата влизат представители на властите и избират поредната си жертва. Всичко това ми се струва крайно абсурдно и се чудя, толкова ли съм била наивна през последните години, че да не го забелязвам. Решавам да замина възможно най-бързо и никога да не отивам отново на това място. До заминаването ми обаче ще минат дни. Залата се поизпразва. Остава възрастен мъж с внучка, който периодично вади от вътрешните си джобове кафяви шишета с алкохол…

View original post 324 more words

Далеч и все по-далеч

13912392_909049785884068_3693196978809537914_n
Да, когато стане дума за жълтата гама, си позволявам такива своеволия / Бургундия

Сърцето на лятото – идеално време за вземане на решения. Някои бягат за месец от фб, изключват профилите си, охлаждат краката си на някой бряг. Други са подпалили (не са изключвали?) бензиновите резачки и секат плевел и рози. Ще ми се никога, никога, НИКОГА вече да не ставам подвластна на ненавист и клевета тук; ще ми се да не минавам покрай клетките на грозни с омразата си животни, да не се смея с хиени. Сега ми се струва възможно. Чисто ми е. Далеч и все по-далеч. 

 

Неделята на възрастните мъже от каменните селски площади

Неделята на възрастните мъже от каменните селски площади с игриви фонтани на сянка по пладне. Мъжете, облечени в поизбелели трикотажни блузи с якички или бели ризи с къси ръкави, разкопани горните две копчета, с бастун, или с лула, с металически цвят на кожата и живи очи под рунтава вежди. Те се втурват към туристите, заблудили се в селото им, встрани от големите и пищни други села, в страни от големите арки, встрани от величествените орнаменти, далеч от папския път, върху козята пътечка на родното им място. И на родния си диалект с артистично жестикулиране упътват странниците между къщите, към руините на крепостта. Това е тяхната мисия – да стоят на площада по пладне и да крепят малката история на селото си върху изкривената, кокалеста дървесина па плещите си. Всичкото сладко грозде да им се даде!

13932865_908331362622577_2021409088976636035_n

Божествено киселички бяха 😀 — – hier: Lagnes.

Лакост

13962481_908362245952822_5110263774993032731_n

Катеря се към замъка, в който през 18 в. е живял Маркиз дьо Сад. После руините ги купил Пиер Карден, заедно с голяма част от селото Лакост. Sic transit gloria mundi. Прескачам между локвите след снощната буря. — Lacoste (Vaucluse).