Petja Heinrich

Вместо манифест

Два цитата, добили популярност, твърдят на пръв поглед противоположни неща. Първият е от „Ромео и Жулиета“ на Шекспир: Какво е в името? Това, което / се казва роза, и под друго име / все тъй приятно ще благоухае. (В превода на А. Шурбанов). А вторият е онзи, всеизвестният, от стихотворение на Гертруд Стайн: Розата е роза е роза е роза (A Rose is a rose is a rose is a rose). В първия случай Жулиета, размишлявайки върху семейната вражда, довела до невъзможността за щастлива развръзка на любовта ѝ с Ромео, е склонна да разкачи името от обекта. Това би решило проблема ѝ. Стайн пък твърди, че, изричайки роза, се появява роза. Името е обектът, Ромео е син на Монтеки, иначе нямаше да има никакъв смисъл Шекспир да си губи времето.

В един широк смисъл, ще ми се да е така, и двете, Жулиета и Стайн, са единни в упованието си в истинността на този свят — винаги ще разпознаем розата. Твърди се, че, когато веднъж един човек попитал Пикасо за смисъла на една от картините му, той отвърнал: иди в градината и питай розите за смисъла им.

Добре дошли в Розариума!

Поставям си за цел да пиша за розата. В блога ми няма да откриете полезни съвети за градината, самата аз нямам никакъв опит в отглеждането на рози. Преди време притежавах бяла роза в саксия, върху която наблюдавах усърдието на паяците да плетат мрежите си, изследвах безпомощността си да се справя с колониите листни въшки, които изгризваха напъпилите цветове и като цяло бях една наистина недобросъвестна стопанка на роза. Пътят ми по розите в този блог вероятно ще ме отведе в непознати посоки. Подходът ми към темата ще е предимно литературен. Може би един ден и аз ще съм създала една розова градина.

Петя Х.
29.09.23